Пристигаш ефирна,облечена в бяло,
изтъкана от чувства и шеметни страсти!
Откликва инстинктивно красивото тяло,

Как летният дъжд със живителна влага,
килим от цветя по полето простря!
Голям е денят,но времето бяга,

Притиска ме животът с тежка преса,
да изменя безпринципно на себе си!
Приятелите ми изчезнаха-къде са?

Аз не помня дали съм живял
и не зная дали съм обичал!
И свободно дали съм летял,

Отдавна сърцата за обич изстинаха!
Отдавна забравихме целувки и ласки!
С копнежи и страсти дните отминаха